Приказна страна: Кападокия

Когато пътешественикът Пол Лукас описваше сюрреалистичните форми на тази земя в началото на 17-ти век, учените в неговата страна отказваха да му повярват. Нуждаеше се от официално дипломатическо потвърждение, за да приеме светът, че има място, където природата и човекът са се съюзили, за да abolirat логиката.

Днес Кападокия не е просто обект на ЮНЕСКО. Това е "жива" география, която диша и се променя. Ако сте я посетили преди много години, днес ще откриете различна Кападокия, защото вятърът и дъждът продължават да оформят лицето й, напомняйки ни, че нищо не остава статично.

Много я наричат "Земя на красивите коне". Може би е туристически мит, красив слоган. Но истината е по-дълбока: тук, в римските времена, бяха отглеждани най-прекрасните коне в света. Неговите следи все още съществуват, ако знаете къде да търсите.

За пътешественика Кападокия е Велико убежище. Място, което по своята същност предлага защита. Обградена от планински масиви, тя беше крепост на преследваните. Когато нашествениците пристигнаха, за да грабят нейната продукция, жителите не избягаха; те се оттеглиха в самата скала. Те изваяха туф, създавайки градове под земята и манастири в скалите.

Тук християнството намери тишината, от която се нуждаеше, за да процъфтява. Ранните християни не просто построиха църкви; те ги "родиха" от скалите. Тук беше основано монашеството; тук Отците на Църквата дали форма на вярата.

И сред тези клисури, между подземните галерии и лозята, сянката на Дигенис Акритас все още се задържа. Ехото на Акритските песни не избледня с Обмена на населението. То стана корен на паметта на бежанците, антидот на забравата.

Днес Кападокия вече не спи в подземните си тунели, а се събужда преди разсъмване, когато стотици цветни балони се издигат в небето. Това е моментът, когато тишината на скалите се среща с шепота на горелките, а пейзажът се оцветява в светлина, която изглежда идва от раждането на света. Тази "хореография" във въздуха е съвременното лице на място, което успя да превърне изолацията в глобален призив, без да загуби душата си.

И когато краката ни отново докоснат земята, Кападокия ни посреща с вкусове - силни аромати, родени от необходимост и търпение. Това е ароматът на Тести Кебап, кипящ в глина, преди да бъде счупен пред очите ни; сладостта на баклава и земната вкуснотия на леща. Това е винoто от местните лозя, чиито корени са хранени от вулканична пепел в продължение на векове, предлагащи ни "подарък" от гостоприемство. На всяка маса, в всяка глътка вино, Кападокия ни напомня, че животът тук е празник на сетивата, продължение, което започва от древната винарска преса и достига до днешния ден.

Защо да посетите Кападокия? Не за да видите "забележителности", а за да се откриете в място, където оцеляването стана изкуство. Да усетите, че в пустинята на страховете човек винаги може да издълбае собственото си убежище.